От първата световна конференция за климата през 1979 г. до COP29 през 2024 г., пътуването на конференциите за климата е източник на надежда. Въпреки че конференциите успяха да обединят редовно цялото човечество ежегодно за обща кауза за ограничаване на глобалното затопляне и справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, досегашният им успех в ограничаването на емисиите, финансирането на климата и смекчаването има какво да се желае . В настоящия сценарий постигането на целта за ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса до края на века, както е посочено в Парижкото споразумение, изглежда по-малко вероятно предвид известното нежелание на много развиващи се икономики и страните, произвеждащи изкопаеми горива. Финансирането на климата беше централният фокус на наскоро приключилата COP29 в Баку. То може да увеличи финансирането три пъти от 100 милиарда долара годишно до 300 милиарда долара годишно до 2035 г., но това е много по-малко от очакваните финансови изисквания за справяне с климатичните предизвикателства. На сесията в Баку беше договорено „да се осигурят усилията на всички участници да работят заедно за увеличаване на финансирането за развиващите се страни, от публични и частни източници до сумата от 1.3 трилиона долара годишно до 2035 г.“, но финансирането на климата остава спорна точка между Севера и юг. Успехът на намаляването на емисиите и смекчаването на изменението на климата ще зависи до голяма степен от това дали ще бъде наличен фонд от трилиони долари за подкрепа на страните извън приложение I (т.е. развиващите се страни).
Конференцията на ООН за изменението на климата е ежегодно събитие. Тазгодишната конференция за изменението на климата, а именно. 29th сесията на Конференцията на страните (COP) на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) се проведе от 11 ноември 2024 г. до 24 ноември 2024 г. в Баку, Азербайджан.
Първата световна климатична конференция (WCC) се проведе през февруари 1979 г. в Женева под егидата на Световната метеорологична организация (WMO). Това беше научна среща на експерти, които признаха, че глобалният климат се е променил през годините и изследваха последиците от това за човечеството. В своята декларация той призова нациите да подобрят знанията за климата и да предотвратят всякакви причинени от човека неблагоприятни промени в климата. Освен всичко друго, първият WCC доведе до създаването на група от експерти по изменението на климата.
Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) беше създаден през ноември 1988 г. от Световната метеорологична организация (СМО) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP) за оценка на науката, свързана с изменението на климата. Беше поискано да се оцени състоянието на съществуващите знания за климатичната система и изменението на климата; екологичните, икономическите и социалните въздействия на изменението на климата; и възможните стратегии за реакция. В своя първи доклад за оценка, публикуван през ноември 1990 г., IPCC отбеляза, че парниковите газове в атмосферата са се увеличили значително поради човешката дейност, следователно втората Световна конференция за климата и призива за глобален договор за изменението на климата.
Втората Световна климатична конференция (WCC) се проведе през октомври-ноември 1990 г. в Женева. Експертите подчертаха риска от изменението на климата, но бяха разочаровани от липсата на високо ниво на ангажираност в Министерската декларация. Въпреки това постигна напредък с предложения глобален договор.
На 11 декември 1990 г. Общото събрание на ООН създаде Междуправителствен комитет за преговори (INC) за Рамкова конвенция за изменението на климата и преговорите започнаха. През май 1992 г Рамкова конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) е приет в централата на ООН. През юни 1992 г. UNFCCC беше отворена за подписване на срещата на върха за Земята в Рио. На 21 март 1994 г. UNFCCC влезе в сила като международен договор за ограничаване на емисиите на парникови газове и адаптиране към изменението на климата. Това се основава на принципа на обща, но диференцирана отговорност и съответни способности (CBDR-RC), т.е. отделните държави имат различни способности и различни отговорности и различни ангажименти за справяне с изменението на климата.
UNFCCC е основополагащ договор, който осигурява основа за преговори и споразумения въз основа на националните обстоятелства. 197 държави са подписали и ратифицирали този договор; всяка от тях е известна като „страна“ по рамковата конвенция. Държавите са разделени на три групи въз основа на различни ангажименти – страни по приложение I (индустриализираните държави от ОИСР плюс икономики в преход в Европа), страни по приложение II (държавите от ОИСР в приложение I) и страни извън приложение I (развиващи се страни) . Страните по приложение II предоставят финансови ресурси и подкрепа на страните, които не са включени в приложение I (т.е. развиващите се страни), за да предприемат дейности за намаляване на емисиите.
Страните (или страните по UNFCCC) се срещат всяка година на Конференция на страните (COP) за преговори за многостранни отговори на изменението на климата. „Конференциите на страните (COP)“, които се провеждат всяка година, също са популярно наричани „Конференции на ООН за изменението на климата“.
Първата Конференция на страните (COP 1) се проведе в Берлин през април 1995 г., където беше признато, че ангажиментите на страните в Конвенцията са „недостатъчни“ за постигане на целите, поради което по време на COP3 беше прието споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове в Киото на 11 декември 1997 г. Популярно наричан Протокол от Киото, това беше първият в света договор за намаляване на емисиите на парникови газове, насочен към предотвратяване на опасна антропогенна намеса в климатичната система. Това задължи развитите страни да намалят емисиите. Първият му ангажимент приключи през 2012 г. Вторият период на ангажимент беше договорен по време на COP18 през 2012 г. в Доха, който удължи споразумението до 2020 г.
Парижкото споразумение е може би най-всеобхватното решение досега на световната общност 195 за борба с изменението на климата към нисковъглеродно, устойчиво и устойчиво бъдеще. Той беше приет на 12 декември 2015 г. по време на сесията на COP 21 във френската столица. Това начерта всеобхватен курс, много отвъд намаляването на емисиите на парникови газове, обхващащ смекчаване на изменението на климата, адаптиране и финансиране на климата.
Таблица: Споразумение Париж
| 1. Температурни цели: Задържане на повишаването на средната глобална температура под 2°C над прединдустриалните нива и продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1.5°C над прединдустриалните нива (член 2) |
| 2. Ангажименти на страните: Отговор на изменението на климата като „национално определени приноси“ (Член 3) Достигане на глобален пик на емисиите на парникови газове възможно най-скоро за постигане на температурните цели (Член 4) Ангажиране в подходи за сътрудничество, използващи международно прехвърлени смекчаващи резултати към национално определени приноси (Член 6) |
| 3. Адаптация и устойчиво развитие: Подобряване на капацитета за адаптиране, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта към изменението на климата, към устойчиво развитие (член 7) Признаване на значението на предотвратяването, минимизирането и справянето със загубите и щетите, дължащи се на неблагоприятните ефекти от изменението на климата, и ролята на устойчивото развитие за намаляване на неблагоприятните рискове (Член 8) |
| 4. Мобилизиране на финансиране за климата от развитите страни: Осигуряване на финансови ресурси за подпомагане на развиващите се страни по отношение както на смекчаването, така и на адаптирането (член 9) |
| 5. Образование и информираност: Подобряване на образованието, обучението, обществената осведоменост, общественото участие и обществения достъп до информация относно изменението на климата (член 12) |
Към февруари 2023 г. 195 страни са подписали Парижкото споразумение. САЩ се оттеглиха от споразумението през 2020 г., но се присъединиха отново през 2021 г.
Значението на целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C над прединдустриалните нива до 2050 г. беше потвърдено като императив от IPCC през октомври 2018 г. за предотвратяване на по-чести и по-тежки суши, наводнения и бури и други най-лоши въздействия на климата промяна.
За да се ограничи глобалното затопляне до 1.5°C, емисиите на парникови газове трябва да достигнат пик преди 2025 г. и да бъдат намалени наполовина до 2030 г. Оценяване (на колективния напредък в изпълнението на целите за климата на Парижкото споразумение от 2015 г.), представени на COP28, проведена в Дубай през 2023 г., разкриха, че светът не е на път да ограничи покачването на температурата до 1.5°C до края на този век. Преходът не е достатъчно бърз, за да постигне 43% намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г., което би могло да ограничи глобалното затопляне в рамките на настоящите амбиции. Следователно COP 28 призова за пълен преход от изкопаеми горива към нетни нулеви емисии до 2050 г. чрез утрояване на капацитета за възобновяема енергия, удвояване на подобренията на енергийната ефективност до 2030 г., постепенно намаляване на енергията от въглища, постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива и чрез предприемане на други мерки, които прогонване на прехода от изкопаеми горива в енергийните системи, като по този начин поставя началото на края на ерата на изкопаемите горива.
COP28 стартира Глобална рамка за финансиране на климата за финансиране на нова климатична икономика, като същевременно гарантира, че финансирането на климата е налично, достъпно и достъпно. Декларация COP28 относно глобална рамка за финансиране на климата трябва да сближи глобалния север и глобалния юг, като се основава на импулса, създаден от съществуващите инициативи.
Двете централни теми на COP28, т.е. намаляването на въглеродните емисии и финансирането на климата отекнаха силно и в наскоро приключилата COP29.
COP29 се проведе в Баку, Азербайджан от 11 ноември 2024 г. и трябваше да приключи на 22 ноември 2024 г., но сесията беше удължена с около 33 часа до 24 ноември 2024 г., за да се даде допълнително време на преговарящите да помогнат за постигане на консенсус. Не може да се постигне напредък по отношение на целта за „пълен преход от изкопаеми горива към нетни нулеви емисии до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1.5°C до края на този век“ (може би поради ситуация на конфликт на интереси, като се има предвид, че Азербайджан е основен производител на суров нефт и природен газ).
Независимо от това, може да се постигне пробивно споразумение за утрояване на финансирането за климата за развиващите се страни от предишната цел от 100 милиарда долара годишно до 300 милиарда долара годишно до 2035 г. Това е трикратно увеличение, но много по-малко от прогнозните финансови изисквания за посреща климатичните предизвикателства. Имаше обаче споразумение за „осигуряване на усилията на всички участници да работят заедно за увеличаване на финансирането за развиващите се страни, от публични и частни източници до сумата от 1.3 трилиона долара годишно до 2035 г.“, но финансирането на климата остава спорна точка между Севера и юг. Успехът на намаляването на емисиите и смекчаването на изменението на климата ще зависи до голяма степен от това дали ще бъде наличен фонд от трилиони долари за подкрепа на страните извън приложение I (т.е. развиващите се страни).
***
Литература:
- WMO 1979. Декларацията на Световната климатична конференция. Наличен в https://dgvn.de/fileadmin/user_upload/DOKUMENTE/WCC-3/Declaration_WCC1.pdf
- UNFCC. Хронология. Наличен в https://unfccc.int/timeline/
- UNFCC. Какво представляват страните и заинтересованите страни, които не са страни? Наличен в https://unfccc.int/process-and-meetings/what-are-parties-non-party-stakeholders
- LSE. Какво представлява Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC)? Наличен в https://www.lse.ac.uk/granthaminstitute/explainers/what-is-the-un-framework-convention-on-climate-change-unfccc/
- UNFCC. Протокол от Киото – Цели за първия период на задължения. Наличен в https://unfccc.int/process-and-meetings/the-kyoto-protocol/what-is-the-kyoto-protocol/kyoto-protocol-targets-for-the-first-commitment-period
- LSE. Какво представлява Парижкото споразумение? Наличен в https://www.lse.ac.uk/granthaminstitute/explainers/what-is-the-paris-agreement/
- COP29. Пробивът в Баку осигурява $1.3 трилиона „Финансова цел на Баку“. Публикувано на 24 ноември 2024 г. Достъпно на https://cop29.az/en/media-hub/news/breakthrough-in-baku-delivers-13tn-baku-finance-goal
- UKFCCC. Новини – Конференцията на ООН за климата COP29 се съгласява да утрои финансирането за развиващите се страни, защитавайки живота и поминъка. Публикувано на 24 ноември 2024 г. Налично на https://unfccc.int/news/cop29-un-climate-conference-agrees-to-triple-finance-to-developing-countries-protecting-lives-and
***
