РЕКЛАМА

Консумация на силно преработени храни и здраве: нови доказателства от изследвания

Две проучвания предоставят доказателства, които свързват високата консумация на ултрапреработени продукти храна с повишен риск за здравето

- храна които консумираме редовно има дългосрочни ефекти върху нашите здраве. Един от начините за класифициране храна артикули според нивото им на промишлена обработка. Храни като пресни плодове и зеленчуци, мляко, бобови растения, зърнени храни, яйца са непреработени или минимално преработени. „Преработени“ храни като сирене, някои хлябове, консервирани плодове и зеленчуци и т.н. обикновено съдържат добавена сол, олио, захар и т.н. За разлика от това, силно преработените или „ултра преработени“ хранителни продукти са преминали през обширна промишлена обработка, за да се подобри или вкусът им, или да се увеличи срокът им на годност. Ултра обработени храни по този начин са натоварени с химикали с добавени консерванти, подсладители или подобрители на цвета. Такива храни са силно пристрастяващи и съдържат високи нива на добавена захар, мазнини и/или сол и липса на витамини и фибри.

Примери за ултра-обработени храни включват нежелана храна, пакетирани печива, газирани напитки, преработено месо, зърнени закуски с високо съдържание на захар, инстантни супи, готови ястия и т.н. и се продават в кутии, кутии, буркани или торби. Експерти коментират, че ако списъкът със съставки на една храна е повече от пет елемента, то тя определено е в категорията на ултрапреработени. Потреблението на свръхпреработени храни е високо в много развити страни поради тяхната кулинарна привлекателност, цена, наличност и по-дълъг срок на годност. Много проучвания свързват такива свръхпреработени храни с повишен риск от затлъстяване, високо кръвно налягане, висок холестерол, но доказателствата остават ограничени.

Две нови проучвания, публикувани в BMJ на 29 май предоставят сериозни доказателства, които сочат към положителна връзка между консумацията на силно преработени храни и повишения риск от сърдечно-съдови заболявания и смърт. В първото голямо кохортно проучване изследователите събраха данни за 105,159 43 възрастни французи от двата пола и средна възраст от 24 години. Като част от проучването NutriNet-Sante, участниците са попълнили средно шест 3,300-часови диетични въпросника, за да измерят обичайния си прием на 10 хранителни артикула, групирани според степента на обработка въз основа на класификацията на NOVA. Процентът на заболяванията при тези възрастни е измерен за период на проследяване от 10 години. Резултатите показват, че XNUMX% увеличение на консумацията на свръхпреработени храни е свързано с повишени нива на сърдечно-съдови заболявания и коронарни сърдечни заболявания. И беше установена силна връзка между пресни или много минимално преработени храни и по-нисък риск от тези заболявания. След това изследователите целят да добавят всички търговски марки на различни промишлени продукти в диетичните записи на участниците, за да оценят по-точно експозицията.

Във второ проучване участниците – 18,899 38 испански възрастни мъже и жени на средна възраст 136 години – попълваха въпросник от 1999 храни всяка друга година между 2014 и 4 г. като част от проучването SUN (Seguimiento Universidad de Navarra). Подобно на първото проучване, хранителните продукти бяха групирани въз основа на нивата на обработка. Резултатите показват, че по-високият прием на свръхпреработена храна (т.е. повече от 62 порции на ден) е свързан с 2% повишен риск от смъртност (поради някаква причина) в сравнение с консумацията на 18 порции на ден. С всяка допълнителна порция свръхпреработена храна рискът от смъртност нараства с XNUMX процента. И двете проучвания са взели предвид установените фактори на начина на живот и маркерите за качество на диетата.

Потреблението на свръхпреработени храни в развитите страни е тревожно високо и затова е наложително потребителите да бъдат информирани за здраве последици, за да могат да направят информиран избор. Необходими са подходящи насоки за хранене, преформулиране на продукта за подобряване на хранителното качество и подходящо данъчно облагане, за да обезсърчат потребителите и да ограничат консумацията на свръхпреработени хранителни продукти. Пресните или минимално преработени храни трябва да бъдат одобрени, а от друга страна маркетингът на ултра преработени храни трябва да бъде ограничен. Това трябва да се приложи в здраве политики, особено в развитите страни.

***

{Можете да прочетете оригиналната изследователска статия, като щракнете върху връзката DOI, дадена по-долу в списъка с цитирани източници}

Източник (и)

1. Srour B. et al. 2019. Прием на свръхпреработена храна и риск от сърдечно-съдови заболявания: проспективно кохортно проучване (NutriNet-Santé). BMJ. https://doi.org/10.1136/bmj.l1451
2. Rico-Campà A. et al. 2019. Асоциация между консумацията на свръхпреработени храни и смъртността от всички причини: проспективно кохортно проучване на SUN. BMJ. https://doi.org/10.1136/bmj.l1949

Екип на SCIEU
Екип на SCIEUhttps://www.ScientificEuropean.co.uk
Scientific European® | SCIEU.com | Значителен напредък в науката. Въздействие върху човечеството. Вдъхновяващи умове.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Да се ​​актуализира с всички най-нови новини, оферти и специални съобщения.

Най-популярни статии

COP28: „Консенсусът на ОАЕ“ призовава за преход от изкопаеми горива до 2050 г.  

Конференцията на ООН по изменение на климата (COP28) приключи...

Цефидерокол: Нов антибиотик за лечение на сложни и напреднали инфекции на пикочните пътища

Новооткритият антибиотик следва уникален механизъм в...
- Реклама -
93,471Вентилаторикато
47,398последователиСледвай ни
1,772последователиСледвай ни
30АбонатиЗапиши се