За по-добро разбиране на слънчевото динамо е наложително да се изучават слънчевите полюси, но всички наблюдения на Слънцето досега са правени от около слънчевия екватор. Не беше възможно да се изобразят слънчевите полюси поради ограничения обхват от еклиптичната равнина. Наскоро траекторията на космическия апарат „Solar Orbiter“ беше успешно наклонена на 17° под екватора на Слънцето, което позволи на сондата да направи първите по рода си изображения на южния полюс на Слънцето по време на прелитането си покрай него през март 2025 г., когато Слънцето беше в максимума на текущия си слънчев цикъл и когато магнитното му поле претърпяваше обръщане към обръщане на полюсите. Анализът на настоящите резултати и по-нататъшните изследвания на полярните региони на Слънцето в бъдеще от наклонени орбити биха помогнали за по-доброто разбиране на слънчевия вятър и за точно прогнозиране на космическото време.
Динамото обикновено се смята за устройство, което преобразува механичната енергия в електричество, но означава и генератор на магнитно поле. В астрономията се отнася до начина, по който небесни тела като Земята или Слънцето генерират своите магнитни полета. В случая на Земята, постоянният поток от течно желязо във външното ѝ ядро генерира магнитно поле, което защитава формите на живот и техническата инфраструктура от мощни йонизиращи слънчеви ветрове. Магнитното поле на Земята претърпява обръщане на полюсите след среден интервал от около 300,000 780,000 години, когато северният и южният магнитни полюси си разменят местата. Последното обръщане на магнитния полюс на Земята се е случило преди около XNUMX XNUMX години.
Магнитното поле на Слънцето е много по-интензивно и динамично, тъй като представлява голяма топка от кипяща плазма. Движенията на горещи заредени газове във вътрешността, особено от конвекционната зона към фотосферата, генерират силни магнитни полета, които за разлика от земното поле, се променят драстично по цикличен начин в течение на няколко години, показвайки цикъл на слънчевите петна и обръщане на магнитните полюси периодично на всеки 11 години. Тези промени определят слънчевия вятър и космическото време, които имат много силно влияние върху формите на живот и технологичната инфраструктура на Земята, откъдето идва и необходимостта от по-добро разбиране на слънчевото динамо.
Подобреното разбиране на слънчевото динамо изисква наблюдение на слънчевите полюси чрез спектроскопия и поляриметрия. Слънчевите полюси обаче никога не са били наблюдавани досега поради ограничения обзор, достъпен за космическите сонди, които са разположени в равнината на еклиптиката - плосък диск около Слънцето, в който Земята, другите планети и всички космически сонди обикалят около Слънцето. Всички изображения на Слънцето са направени от около слънчевия екватор. Равнината на еклиптиката е наклонена на 7° спрямо екватора на Слънцето; това обаче не е достатъчно за ясен изглед на слънчевите полюси. Наземните телескопи също страдат от същото ограничение. За щастие, това ограничение наскоро беше преодоляно.
През февруари 2025 г. сондата „Solar Orbiter“ на Европейската космическа агенция успя да наклони орбитата си с 17° под слънчевия екватор извън равнината на еклиптиката след прелитане покрай Венера с прашка. Това беше достатъчно, за да улови директна гледка към южния полюс на Слънцето. През март 2025 г. сондата успешно направи няколко изображения на южния полюс на Слънцето.
Тези изображения на южния полюс на Слънцето са направени във време, когато Слънцето преминава през максимума на текущия си слънчев цикъл и когато магнитното му поле претърпява обръщане към обръщане на полюсите. Изображенията ясно показват наличието както на северна, така и на южна полярност на южния полюс, което показва обръщане. В резултат на това южният полюс се появява в състояние на смут. Единичната полярност би трябвало бавно да се натрупва след завършване на обръщането. Новите изображения би трябвало да са полезни за разбирането на механизма на натрупване на полярност.
Инструментът Solar Orbiter също така е направил измервания на движението на слънчевия материал в рамките на специфичен слой на Слънцето, което може да разкрие как йонизираните частици напускат Слънцето под формата на слънчев вятър. Подобни измервания от полярните региони биха помогнали за по-доброто разбиране на слънчевия вятър.
Анализът на резултатите от първите наблюдения на полярния регион на Слънцето от новонаклонената орбита на сондата и подобни бъдещи изследвания биха подобрили значително разбирането ни за магнитното поле на Слънцето, слънчевия вятър и космическото време.
***
Литература:
- Хара, Л., Мюлер, Д. Слънчев орбитален апарат: кратък преглед на мисията и ранни научни резултати. Astrophys Space Sci 370, 12 (2025). https://doi.org/10.1007/s10509-025-04400-3
- ESA. Solar Orbiter получава първи в света изображения на слънчевите полюси. Публикувано на 11 юни 2025 г. Достъпно на https://www.esa.int/Science_Exploration/Space_Science/Solar_Orbiter/Solar_Orbiter_gets_world-first_views_of_the_Sun_s_poles
- ЕКА. Слънчев орбитър. Достъпно на https://www.esa.int/Science_Exploration/Space_Science/Solar_Orbiter
***
Свързана статия:
- „Слънчевата сонда на Паркър“ оцелява при най-близката среща със Слънцето (27 декември 2024)
- Прогнозиране на космическото време: Изследователите проследяват слънчевия вятър от Слънцето до близката до Земята среда (2 октомври 2024)
- Марс орбитална мисия (MOM) на ISRO: Нов поглед върху прогнозирането на слънчевата активност (15 януари 2022)
- Космическо време, смущения на слънчевия вятър и радиоизблици (11 февруари 2021)
***
***
