Изследователите са изследвали подробни ефекти от „песимистичното мислене“, което се появява при тревожност и депресия
Повече от 300 милиона и 260 милиона души по света страдат от депресия намлява безпокойство respectively. Many times, a person suffers from both these conditions. Psychiatric problems like depression and anxiety are devastating for patients and their families and they are extremely difficult to treat. Patients suffering from these neuropsychiatric disorders tend to experience a range of negative emotions and moods which makes them more pessimistic thereby making them focus more on the downside of any given situation. A specific personalised treatment can generally help patients alleviate some of the symptoms of these disorders. A type of psychotherapy – cognitive-behaviour therapy – is useful in curbing negative thoughts and emotions. Interpersonal therapy is also routinely used for better outcome for patients. Medications are also advised along with psychotherapy and sometimes interpersonal therapy.
Разбиране на ефектите от депресията и тревожните разстройства
В проучване, публикувано в Neuron учени са изследвали как емоциите се контролират от нашия мозък. Основната цел на изследователите беше да проучат дали могат да възпроизведат ефекта върху мозъка, който се случва при хора, страдащи от депресия, тревожност или други подобни разстройства. Тези пациенти имат силно негативно мислене и са склонни да придават повече тежест на негативните аспекти и резултати от всяка конкретна ситуация.
Групата изследователи от MIT определи регион в мозъка, който е свързан с емоционално вземане на решения и е отговорен за генерирането на песимистични настроения. Тази област се нарича „каудално ядро” и когато се стимулира, води до генериране на негативни настроения и/или решения. Това изследване засега е проведено върху животни. Вижда се, че животното се фокусира повече върху отрицателните недостатъци на ситуациите, а не върху ползите, когато този регион се стимулира в мозъка им. Това песимистично вземане на решения продължи най-малко 24 часа след първата стимулация. Същата група изследователи преди това идентифицира невронна верига, която е от решаващо значение за един вид вземане на решения, наречен „конфликт на подход-избягване“. Правенето на такъв избор изисква човек да прецени положителните и отрицателните аспекти на дадена ситуация и това включва високи нива на тревожност и понякога стрес. Този стрес очевидно тогава се отразява на процеса на вземане на решения. Следователно животните се повлияха и след това избраха високорисков вариант под стрес, очаквайки по-добри изплащания.
За да направят валидиране, изследователите предложиха на животните награда (сок) заедно с недружелюбен стимул (голямо вдухване на въздух към лицето им) и след това стимулираха опашното им ядро с малък електрически ток. Във всеки опит се използва различно съотношение за награда и болка, за да се прецени дали животните ще приемат или отхвърлят. Това е пример за вземане на решения, което изисква анализ на разходите и ползите. Интересно беше да се види, че при всяка стимулация, когато съотношението цена-полза се изкриви, т.е. повече разходи и по-малко ползи, животните започнаха да отхвърлят комбинации, които преди това са приели. Това продължи до 24 часа след стимулацията. Това показва, че животните започват да обезценяват наградата, която са искали по-рано, и фокусът им се измества повече към частта от разходите. Също така, въз основа на тяхното приемане или отхвърляне, тяхната мозъчна активност в опашното ядро се променя всеки път, когато има някаква промяна в модела на тяхното вземане на решения. Следователно, тази промяна в „бета честотата“ може да служи като биомаркер, за да се види дали животните ще реагират на определени лекарства.
Регулиране на настроението
Изследователите обясниха, че някои региони в опашното ядро са свързани с лимбичната система, за която е известно, че контролира настроението на човек. Тази система насочва входа към моторните зони на мозъка, както и към регионите, произвеждащи допамин. Авторите стигат до заключението, че може би каудалното ядро нарушава тази допаминова активност. Следователно, дори лека промяна в нашата система може да означава бърза промяна в нашето поведение. Резултатите от това проучване могат да ни помогнат да разберем подробно депресията и тревожността, което след това може да ни помогне да разработим нови ефективни начини за терапия.
***
{Можете да прочетете оригиналната изследователска статия, като щракнете върху връзката DOI, дадена по-долу в списъка с цитирани източници}
Източник (и)
Amemori K et al 2018. Стриаталната микростимулация предизвиква постоянно и повтарящо се отрицателно вземане на решения, предсказано от стриаталната бета-лентова осцилация. Neuron. https://doi.org/10.1016/j.neuron.2018.07.022
***
