- двойна спирала структура на ДНК е открит за първи път и докладван в списание Nature през април 1953 г. от Розалинд Франклин (1). Тя обаче не получи Нобелова награда за откритие на двойна спирална структура на ДНК. Кредитът и признанието под формата на Нобелова наградата беше споделена от други трима лица.
В научната общност има общоприето мнение, че Розалинд Франклин не е получила Нобелова награда за откритието си, посочено по-горе, т.к. Нобелова наградата не се дава посмъртно и фактът, че тя е починала преди (през 1958 г.), докато Нобелова Награда за откритие на структурата на ДНК е награден през 1962г.
Това обаче е неправилно, тъй като разпоредбата на Нобелова Наградата, която не се присъжда посмъртно, дойде само през 1974 г. Преди 1974 г. не е имало бар според статуята на Нобелова фондация за присъждането на тези награди посмъртно и всъщност двама души бяха удостоени с наградата посмъртно през 1931 и 1961 г. По-долу е дадена извадка от страницата с бързи факти на уеб сайта на Нобеловата награда относно това.
„От 1974 г правилник на Нобеловата фондация предвиждат, че наградата не може да бъде присъдена посмъртно, освен ако смъртта не е настъпила след обявяването на Нобеловата награда. Преди 1974 г. Нобеловата награда е присъждана посмъртно само два пъти: на Dag Hammarskjöld (Нобелова награда за мир 1961 г.) и Ерик Аксел Карлфелд (Нобелова награда за литература 1931 г.) 7
Това означава, че ранната й смърт не е била причината тя да не получи наградата. Беше ли тя удобно игнорирана поради факта, че Нобеловата награда може да се споделя само между трима души според правилата на Нобеловата фондация? По-долу е дадена извадка от страницата с бързи факти на уеб сайта на Нобеловата награда относно това.
„В устав на Нобеловата фондация там се казва: „Сумата на наградата може да бъде разделена поравно между две произведения, всяка от които се счита за заслужаваща награда. Ако произведение, което се награждава, е създадено от двама или трима лица, наградата им се присъжда съвместно. В никакъв случай сумата на наградата не може да бъде разделена между повече от трима души.”
Това правило наистина ли е уместно, тъй като повечето от направените открития са от екип от учени, работещи по интердисциплинарен начин? Трябва ли да се преразгледат статуите на Нобеловата фондация?
И накрая, в резюмето на Нобеловата награда за физиология и медицина през 1962 г. се казва, че „Уилкинс и неговата колежка Розалинд Франклин предоставиха ключовите рентгенови дифракционни модели, които Уотсън и Крик използваха, както и информация от много други учени, за да изградят окончателните модел на ДНК структура.”3 .
Въпреки това, заглавието на публикацията на Nature през април 1953 г. от Франклин и Гослинг ясно гласи „Доказателство за 2-верижна спирала в кристалната структура на натриевия дезоксирибонуклеат„1. Няма причина да се оспорва този факт и остава енигма защо е пренебрегнат от Нобеловата комисия, която присъди Нобеловата награда за това откритие.
В допълнение към горните точки, изглежда, че признанието и заслугата за направени значителни открития обикновено се приписват на учените, след като откритието е издържало изпитание на времето, което е логично и разумно. Това означава, че учените ще трябва да живеят много дълго време, след като тяхното откритие е оказало влияние. Класически пример за това са доказателствата в подкрепа на теорията на относителността на Айнщайн, която се появи само 100 години по-късно. Ако Айнщайн беше жив сега, той определено щеше да бъде номиниран и вероятно да получи Нобелова награда за основополагащата си работа. Промяната в устава на Нобеловата фондация през 1974 г. ограничи, че нито една награда няма да бъде присъдена посмъртно и следователно тази политика създава аномалия в процеса на признаване и дължимата заслуга за откриване на правомерното лице.
Означава ли това, че Нобеловата награда, която се превърна в златен стандарт за отдаване на кредит и признание за открития в науката, трябва да преразгледа своя статут, така че да може да се даде дължимото признание на откритията, които са предоставили най-голяма полза на човечеството, както е продиктувано от волята на Алфред Нобел.
***
Литература:
- FRANKLIN, R., GOSLING, R. Доказателство за 2-верижна спирала в кристалната структура на натриевия дезоксирибонуклеат. Природа 172, 156–157 (1953). DOI: https://doi.org/10.1038/172156a0
- Нобелова награда 1962 г. Дешифриране на енигматичния код на живота. Предлага се онлайн https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/1962/speedread/
- Мадокс, Б. Двойната спирала и „погрешната героиня“. Природа 421, 407–408 (2003). https://doi.org/10.1038/nature01399
- Елкин Л.О., 2003 г. Розалинд Франклин и двойната спирала. Physics Today, 2003. Калифорнийски държавен университет, Хейуърд. Предлага се онлайн на http://mcb.berkeley.edu/courses/mcb61/Rosalind_Franklin_Physics_Today.pdf
- Nature 2020. Розалинд Франклин беше много повече от „онеправданата героиня“ на ДНК Nature 583, 492 (2020). DOI: https://doi.org/10.1038/d41586-020-02144-4
- Нобелова фондация 2020. Факти за Нобеловата награда – посмъртни Нобелови награди. Предлага се онлайн на https://www.nobelprize.org/prizes/facts/nobel-prize-facts/ Посетен на 02 август 2020 г.
- Нобелова фондация 2020. Устав на Нобеловата фондация. Предлага се онлайн на https://www.nobelprize.org/about/statutes-of-the-nobel-foundation/#par4 Посетен на 02 август 2020 г.
***
