Индия лунен Lander Викрам (с роувър Прагян) of Чандраян-3 мисията се приземи безопасно меко на голяма географска ширина лунен повърхност на южния полюс заедно със съответните полезни товари. Това е първо лунен мисия за кацане на висока географска ширина лунен южен полюс, където е потвърдено наличието на вода/лед.
Мисията Chandrayaan-2 по-рано не успя да постигне лунен меко кацане, когато спускаемият модул се е приземил при катастрофа лунен повърхност на 6 септември 2019 г. поради технически проблем.
С успешна технологична демонстрация на лунен възможност за меко кацане, ISRO мисията за изследване на Луната постигна важен крайъгълен камък към своето бъдеще междупланетна мисии. Така Индия стана четвъртата страна в света (след САЩ, бившия СССР и Китай), която има „лунен възможност за меко кацане.
Наскоро руски лунен спускаемата мисия Луна-25 направи опит за меко кацане на южния полюс на Луната на 19th Август 2023 г., но за съжаление се приземи аварийно и не успя. Руските власти обаче обявиха, че ще останат там лунен раса. Руски лунен програмата имаше дълга пауза. Последният им успешен лунен мисията беше през 1976 г., когато Луна 24 на Съветския съюз се завърна успешно лунен проби към Земята.
След дълга пауза от мисията на Appolo 17 през 1972 г., САЩ НАСА е да започне своята амбициозна мисия на Луната Артемида, предназначена да установи човешко присъствие на Луната към целта на дълбоко пространство човешки жилища на март.
И САЩ, и Русия (като наследник на СССР) са отдавна установени играчи в пространство технология. Техните изключително успешни лунни мисии постигнаха ключови етапи преди повече от половин век и останаха отложени от средата на 70-те години до неотдавна.
Китай и Индия са сравнително нови участници (в сравнение със САЩ и Русия). Китайската лунна програма започна през 2007 г. с изстрелването на Chang'e 1. Тяхната лунна мисия Chang'e 3 демонстрира способност за меко кацане през 2013 г. Последната лунна мисия на Китай Chang'e 5 постигна възможност за връщане на проби през 2020 г. В момента Китай е в процес за изстрелване на лунна мисия с екипаж. От друга страна, лунната програма на Индия започна през 2008 г. с мисията Chandrayaan 1. След пауза от 11 години Chandrayaan 2 беше изстрелян през 2019 г., но тази мисия не можа да постигне способност за меко кацане на Луната.
***
DOI: https://doi.org/10.29198/scieu/2308231
***
 of Chandrayaan-3 mission has safely soft landed at high latitude lunar surface on south pole along with respective payloads. This is first lunar mission to land on high latitude lunar south pole where presence of water/ice is confirmed.){kind=link}